Дебатът около ограничаването на езика на омразата има дълга история. Втората световна война с изстъпленията на Холокоста, а след това и 1968 г. с мащабните социални революции в западния свят постепенно слагат край на безкритичната употреба на език на омразата в публичното пространство, включително и в медиите. Изрази, които преди десетилетия са били в широко обръщение, днес са изключени от медийната и политическата практика. Появяват се многобройни организации и движения за защита на гражданските права. Дискусиите по темата стават изключително интензивни. Те обхващат правото, политическата теория, философията, лингвистиката и др. Макар и много по-късно и в по-слаба степен, те се случват и в България.

В центъра на дебатите е отношението между езика на омразата и свободата на словото. Трябва ли да се налагат законови и други ограничения върху изказвания, насаждащи омраза, или не? Подобни рестрикции не ограничават ли фундаменталната свобода на словото? В хода на обсъжданията се оформят два лагера, които използват конкуриращи се аргументи. Позициите често са оцветени и политически, макар на практика да е невъзможно да се прокара твърда разделителна линия по тази тема, защото в различните политически лагери са налице и привърженици, и противници на законовите рестрикции на езика на омразата.

Целия текст може да видите тук в pdf формат: Теория.pdf [1]