В последните няколко години ясно се проявява тенденция на разпространение и засилване на радикализацията и тероризма в глобален план, което засяга сигурността и интересите и на Република България. Особено ярко доказателство за това са трагичните събитията от последните седмици в Париж и засилената активност на радикални и терористични групировки на територията на цяла Европа. Динамичното развитие на тези процеси налагат реализирането на ясни и конкретни решения за справянето с радикализацията и тероризма от страна на българското правителство. Правителството предложи за обществено обсъждане с Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.) и План за нейното изпълнение, които са публикувани на страницата за обществени консултации http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1877 [1].

В Стратегията (т.50)  се предвижда:

„50. Изграждане на действащи механизми за противодействие на езика на омразата, расизма и ксенофобията.“

Съответно в Плана за изпълнение на Стратегията  (т.1.2) е предвидено:

„Хармонизиране на националната правнонормативна рамка с определенията на ЕС за противодействие на радикализацията и насилствения екстремизъм в електронното медийно пространство и интернет, в насока недопускане и противодействие на процеси като подстрекаване към омраза, разпространение на обучителни техники за терористична дейност, рекрутиране за извършване на терористична дейност.“

В тази връзка и като част от реализацията на кампанията „От предразсъдъци към нетърпимост: обхват и превенция на езика на омразата в България”, Фондация „Център за модернизиране на политики” събира мнения, коментари и предложения по тези  предложения на Правителството. Целта е предостави в рамките на консултациите обобщени структурирани предложения по следните въпроси, имащи отношение към тези конкретни текстове:

1. Какви елементи трябва да включва един ефективен механизъм за противодействие на езика на омразата?
2. Механизмите следва да почиват на саморегулиране (професионални и етични стандарти, етични кодекси и т.н) или трябва да се възложат на регулаторен орган? Ако е второто какъв трябва да е този орган?
3. Според Вас, един такъв механизъм създава ли условия за ограничаване на свободата на словото и  нарушаване на неприкосновеността на личната информация?
4. Какви да са механизмите за сътрудничество между публичните институции, гражданското общество, медиите и останалите заинтересовани страни за предотвратяване на радикализацията и терористичната заплаха?
5. Трябва ли представители и собственици на медии да се включат в изработването на комуникационна стратегия по въпроси на противодействието на радикализацията и насилствения екстремизъм и какъв да е принципът за тяхното включване?
6. Кои социални, етнически и малцинствени групи в България са с най-висок потенциал от радикализиране на езика и поведението си?
7. Кои социални, етнически и малцинствени групи в България са потенциални жертви на радикализирани елементи от обществото?

Екипът ни ще събира отговори на тези въпроси до 28 ноември 2015г. на offce@gateway.bg [2] и в страницата на инициативата „АнтиОмраза” https://www.facebook.com/antihate.bg/ [3], след което ще ги обобщи и публикува. Обобщените предложения, коментари и мнения ще качим на страницата за обществени консултации на Министерски съвет.