 |
 |
 |
Съдебната практика при език на омразата: еволюция в Европа и застой в България
09.07.2015
От АЕЖ
..толерантността и уважението към равното достойнство на всички човешки същества представляват основите на демократичното и плуралистично общество. Имайки предвид това, като принцип, може да се смята необходимо в някои демократични общества да се санкционират или дори предотвратят всички форми на изразяване, които разпространяват, насаждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност... (Ербакан с/у Турция, решение на ЕСПЧ от 06 Юли 2006, пар. 56)
Свобода на изразяване vs. слово на омразата
Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в своята обширна практика е идентифицирал множество форми на изразяване, които са считани за противоречащи на принципите на едно демократично общество и на разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията). Въпреки че не съществува универсално приета дефиниция за език на омразата, чрез своята практика ЕСПЧ (Съда) установява критериите, които позволяват да се прокара разделителна линия между понятието „език на омразата” и свободата на словото, гарантирана от Конвенцията в чл.10:
Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения.Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи.
Според чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека и чл.19 от Международния пакт за гражданските и политическите права, както и чл.41 от Конституцията на България, гражданите имат право да получават и разпространяват свободно информация и идеи. Това право важи не само за информация и идеи, които намират благоприятен прием или се считат за безвредни, но и за такива, които „шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението” (Хендисайд с/у Обединено кралство и др., ЕСПЧ; Конституционен съд на България, решение № 7 от 4 юни 1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г.). Когато става дума за медии, тези принципи, изградени в практиката на Съда, са особено валидни, тъй като те (медиите) имат задачата да разпространяват информация и идеи, която кореспондира и с правото на обществото да получава тази информация, да бъде информирано (Лингенс и др. с/у Австрия, ЕСПЧ).
Целият материал може да прочетете тук: http://www.aej-bulgaria.org/bul/p.php?post=4450
