Фондация „Център за модернизиране на политики“ проведе проучване по структуриран въпросник за езика на омразата в контекста на Стратегията за  противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.) и План за изпълнение на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.) Получихме най-вече отговори на въпроса по-долу, които предоставяме на Вашето внимание, обобщени с мененето на експертите на Центъра:

Какви елементи трябва да включва един ефективен механизъм за противодействие на езика на омразата?

Освен описаните в стратегията предложения за противодействие на езика на омразата, след проучване сред нашите потребители и партньори от различни формални и неформални граждански организации, екипът на Фондация „Център за модернизиране на политики” се обедини около следните предложения:

• Необходимо е въвеждането на понятието „Език на омразата” или „враждебна реч”, или друг подходящ израз в законодателството на Република България, тъй като такова понятие в българското законодателство липсва.  Дефиниция за враждебна реч има в Препоръка R(97)20 на Съвета на Европа, както и в законодателната практика на редица държави-членки на ЕС;
• На равнището на ЕС правната рамка включва, наред с другото: Рамково решение 2008/913/ ПВР на Съвета (CFD) (изискващо от държавите-членки да санкционират най-тежките форми на речта на омразата и престъпленията от омраза); и Директивата за  аудиовизуални медийни услуги (AMSD)[1] и Директивата за електронната търговия (ECD)[2] (контролиране на расистко и ксенофобско поведение в медиите и по интернет). Важно е да се отбележи, че  мерките на ЕС, насочени към справяне с расизма и ксенофобията са в контекста на по-широката законодателната рамка на ЕС.
• В по-широкия контекст инструментите на ЕС, насочени към подкрепа на жертвите на престъпления и антидискриминационните мерки са от особено значение в това отношение. Те включват Директива 2012/29/EU[3] (Директива за подкрепа на жертвите) и законодателството в областта на равенството и борбата срещу дискриминацията на ЕС (например Директива 2000/43/ЕО[4] (Директивата за расовото равенство)). Директивата за равенство между расите се допълва от други антидискриминационни законодателни инструменти като Директива 2000/78/EC[5]  (Директива за равенство в заетостта) и на Директива 2004/113 /ЕО и 2006/54/ЕС[6]  (директивите за равно третиране).
• Необходимо е националното законодателство и правоприлагаща система да вземе под внимание решението на Европейския съд за правата на човека от 16 юни 2015 година "Делфи" срещу Естония (http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-155105#{%22itemid%22:[%22001-155105%22]}), в което  с което се постановява, че интернет издателят има достатъчно възможности да контролира случващото се на негов терен и затова може да бъде наказван, когато коментарите на трети страни накърняват достойнството на конкретен човек или заплашват сигурността и живота му. Това е особено важно в контекста за противодействие на тероризма и радикализацията, тъй като в последните години и особено покрай събитията в Париж се установи, че терористите използват интернет средата за проповядване на своите радикални идеи, вербуване на потенциални терористи и насаждане на омраза към всеки с различно мнение, религия и т.н.;
• В правните дефиниции за насаждане на омраза и подбуда към престъпления от омраза, които са в основата на зараждащ се радикализъм и своеобразна тренировка за терористични действия, изредени в Наказателния кодекс Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание, следва да бъде добавен и терминът „сексуална ориентация”. Основание за това предложения дават зачистилите случаи на насилие и/ли език на омраза срещу представители на ЛГБТ общността в България. Толерирането на каквато и да е проява на омраза към отделни общности и групи насърчава проявите на омраза по принцип.
• За изпълнението на стратегията и плана за нейното изпълнение е необходимо сред органите на реда и правораздавателната система да бъдат проведени серия от обучения по темите: радикализация, тероризъм, език на омразата, превенция на насилието и т.н.;
• Необходимо е да се създаде механизъм, чрез който жертвите на престъпленията от омраза да могат да подават сигнали за престъпление и тези сигнали да могат да се следят, както от жертвата, така и от отговорната институция, тъй като статистиката показва нищожния процент на разследване и разкриване на престъпления подбудени от омраза;
• Необходимо е темата за радикализацията, тероризма и омразата да се заложи като част от предметите по „Гражданско образование”, като част от превантивните механизми;
• Необходимо е, при включване на представители на медиите, в обсъждането на различните етапи на изпълнението на стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма да бъдат представен целият спектър от гледни точки. Това изисква ясни и прозрачни правила на регламентиране на участието на представителите на медиите и за да се избегне превес на определена гледна точка. Включително и собственост на медията, редакционен колектив, вид и начин на разпространение и др.;
• Необходимо е ясното разделение между критика, дори негативна и с по-груб език, и език, насаждащ омраза, както и да се дадат гаранции, че мерките срещу насаждането на омраза, няма да бъдат използвани за произволна репресия срещу лица или група от лица;
• За успешната реализация на стратегията е необходимо с еднаква строгост и справедливост да бъдат разглеждани сигнали за престъпления от омраза, радикализация и/ли тероризъм, както от представителите на приетите за най-уязвими и/ли податливи групи, така и от лица, непопадащи в параметрите на тези групи.