"Галъп": Декадата на ромското включване постигна изключване

30.07.2015

Откъсването на ромите от останалата част от обществото изглежда застрашително. Негативното отношение към циганите не е индивидуално или повлияно само от лични преживявания, а е групово и принципно. Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите. Нагласите остават далече от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности.

Това сочат данни от националнопредставително проучване по темата, независимо от външно финансиране, проведено между 26 юни и 2 юли сред 1011 пълнолетни български граждани в цялата страна. По повод събитията в Гърмен и Орландовци поредица социологически въпроси по темата бяха вложени в ежемесечната изследователска програма. Казусите около Гърмен и Орландовци са дали определено отражение върху резултатите, но дори в по-спокойна обстановка данните едва ли ще бъдат чувствително различни.

Зададени бяха редица експериментални въпроси, които да породят най-общи хипотези. Например, респондентите бяха помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром/циганин. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - че не биха.

Проверени бяха и редица други варианти по отношение на професионалната и политическата сфера: „да имате ръководител ром“, „началникът на полицейското управление да е ром“, „офицер от армията да е ром“, „вицепрезидентът на България да е ром“. Във всички варианти близо 20% биха приели, докато голямото мнозинство от около 70% остават на обратното мнение. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент.

Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. Например на въпроса биха ли се оженили за ром/циганин само 9% отговарят положително, докато 85% отговарят отрицателно. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%.

Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Например, висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Специфичен случай е групата на респондентите с основно и по-ниско образование – там отрицанието също преобладава, но не в такава степен. Причината е, че в тази образователна група попадат и немалко роми.

Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това събужда неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи.  

Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова сериозна степен. Това се дължи и на факта, че сред техните симпатизанти попадат най-много роми. Сред етническите турци пък нагласите към ромите не се различават съществено от нагласите на българите към ромите – разбира се, с известни нюанси.

20% от запитаните (значим дял) заявяват, че лично са пострадали от ром (циганин), 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък - вероятно поради факта, че социалната им среда по-рядко ги поставя в ситуация да установят контакт с роми.

Всичко това означава, че отношението към ромите се споделя като цяло, а не толкова заради конкретни лични негативни преживявания. Нещо повече: групите, за които може да се смята, че нямат толкова пряк досег с цигани, проявяват и повече признаци на отрицание. Това е допълнително свидетелство за потенциалната величина на отчуждението на ромите спрямо останалите етнически и социални групи в страната. Явно става дума за траен културен разрив.

Към началото на юли, около скандалите с Гърмен и Орландовци, 34% са намирали сериозна заплаха за етническия етническия мир в България, а 47% - не. „Галъп интернешънъл“ за последно зададе този въпрос през юли 2011 г., когато отново имаше по-висок градус на етническо напрежение вследствие на инцидент с привържениците на „Атака“ при джамията в София. Разликата с изследването през 2011 г. е видима – тогава 15% са намирали реална заплаха за етническия мир, а 70% - не. Разликата спрямо 2011 г. все още не означава тенденция. За да се установи дали действително има основания за тревога, трябва да се проверят и данни от следващи вълни на изследване.

Тествано беше и отношението към различни твърдения. Целта беше да се провери до каква степен различни популярни становища са получили разпространение сред обществото. 39% са съгласни с твърдението, че циганите са най-големият проблем на България. 50% са на обратното мнение. Въпросните 39% са сравнително висок дял - който свидетелства за дълбочината на проблема. Това число вероятно се дължи именно на факта, че към момента на изследването тези теми бяха във фокуса на общественото внимание.

В същото време твърдението, че големите престъпления в държавата се извършват всъщност от българи, а не от роми (цигани), се подкрепя от над половината интервюирани, а 24% не са съгласни. Картината на отговорите по двете твърдения показва, че въпреки общите негативни нагласи към ромите, все пак масовото съзнание не преувеличава проблема. Въпреки общия негативизъм, мнозинството не изпада в крайности и  наясно с общите принципи на толерантност. Например, 64% всички запитани приемат твърдението, че „задължение на българското мнозинство е да осигурява равнопоставеност на всички малцинствени групи“, срещу само 22% на обратното мнение.

На този фон над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Тук вероятно се проявява двойно недоверие – към циганските общности, но и към потенциала на институциите и политиците да се справят с проблема. Над половината от хората споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и цигани. 27% не са съгласни с това твърдение. Данните показват, че проблемът с циганите се преплита с традиционното недоверие към елита.

75% от запитаните са съгласни с твърдението „Циганите са оставени да си мислят, че имат само права“, 13% са на обратното мнение. Отново в столицата делът на съгласните с това твърдение е най-висок, доближаващ 9 от 10 души. Това е резултат от ниската степен на интегрираност в обществото, но и от усещането за липса на ясна държавна воля, която да отстоява правилата.

Интересен щрих в това отношение е и общото убеждение в неефективността на различните програми за интеграция. 57% от анкетираните споделят мнението, че „почти всички пари по програмите за подпомагане на цигани у нас се крадат“, 30% не знаят, а 13% не са съгласни с това твърдение.

Проверени бяха и крайни твърдения. 25% се съгласяват с мнението „Най-добре би било всички цигани да бъдат изгонени от България“. 57% са на обратното мнение. Мнозинството не изпада в крайности, но около събитията в Гърмен и Орландовци една четвърт от пълнолетното население на страната е било готово да се съгласи с изгонване на циганите.

21% пък се съгласяват, че отношението към циганите у нас е несправедливо. 62% са на обратното мнение. Тук отново могат да се наблюдават споменатите вече разлики по демографски групи. Висшистите и жителите на столицата изразяват най-силно несъгласие с това твърдение.

Блокът зададени въпроси поражда редица хипотези за размисъл и за нови и по-мащабни изследвания. Създава се усещането, че извън самите ромски общности навсякъде преобладава недоверието към ромите. Това е симптом на устойчиво обществено изключване, в следващ етап може да доведе и до нови напрежения.    

Редовното изследване на „Галъп интернешънъл болкан” е проведено от 26 юни до 2 юли 2015 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1011 пълнолетни българи чрез пряко интервю. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам. Повече за проучването може да видите тук: http://www.gallup-international.bg/bg/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%...

Представяне на излседването може да видите тук, в сутрешния блок на Нова телевизия: http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/07/30/119294/%D0%B3%D0%B0%D0%BB...

Facebook icon
Twitter icon