 |
 |
 |
73 % от отговорилите в нашата анкета не знаят към коя институция да се обърнат, ако са обект на език на омраза
14.12.2015
Целта на анкетата беше разберем разширим обхвата на запитаните, за да придобием по-ясна представа за чувствителността на нашето общество по отношение на езика на омраза и престъпленията от омраза като цяло. Както и да помогнем за намирането на работещите механизми за ограничаването на тези престъпления, които се отразяват негативно на всеки един български гражданин, пряко или косвено.
От юли до октомври на въпросите ни са отговорили 140 души в интернет. Всички отговори, в суров вид, може да видите тук: https://docs.google.com/spreadsheets/d/1dPN_mxzl2BQFb0q-6Juwb21CRlIk4m91ewRF2zbYnrY/edit#gid=2035528877
Само двама от отговорилите, или 1,5 % , посочват, че не могат да разпознаят езика на омразата. Но четиридесет и девет, или 36 %, смятат, че са били обект на езика на омразата (с категорично „Да” са отговорили 24 или 17.6%, а с „По-скоро да” – 25, или 18.4%). Интересно е, че 96 от отговорилите, или 70 %, признават, че са ползвали „език на омразата”.
Най-често език на омразата е бил използван като отговор на провокация и/ли в ежедневна житейска ситуация:
Най-притеснителна тенденция, която и отговорите в анкетата потвърждават, е че българските граждани не знаят към коя институция да се обърнат в случаи, когато са обект на езика на омразата. С отговор „Не” са отговорили 98 души или 73, 1 %.
Според отговорилите трите институции, които трябва да следят за използването на езика на омразата са: Прокуратурата, полицията и СЕМ.
Според 107 от отговорилите, или 78,6 % от всички, езикът на омразата се използва все по-често в последната една година, както и че ще играе съществена роля в хода на предизборната кампания за местните избори. Над половината от отговорилите мислят, че използването на език на омразата в предизборните послания ще се отрази положително на резултатите на политическите сили, които го използват.
118 души от отговорилите посочват, че езика на омразата бива използван съвсем съзнателно и целенасочено. Както и че най-често го употребяват представители на политически партии.
73 от участвалите в анкетата са на мнение, че редакторите в медиите трябва да цензурират езика на омразата, употребен от публични фигури.
Най-често жертва на омраза, според участвалите в анкетата, са хората с различна сексуална ориентация и представители на ромския и турския етнос. Като цяло мнението е, че различните малцинства са подложени на по-голям риск от езика на омразата. Сред другите групи потенциални жертви на езика на омразата са представителите на органите на реда.
В следващите дни ще публикуваме и анализите от наблюдението на предизборната кампания и ще ги съпоставим с очакванията на нашите участници.
