Илхан Кючюк: Престъпленията от омраза застрашават основния фундамент на Европейския съюз

17.02.2016

Портал ЕВРОПА продължава своята работа по популяризирането на ролята на Европейския парламент в ежедневието на европейските граждани. Този път обръщаме внимание на обезпокоителната тенденция за радикализация и нарастване на агресията в последните години. Като част от проект*, чиято цел е да подпомогне ограничаването на престъпленията от омраза, екипът ни вярва, че ролята на европейските депутати е ключова в решаването на кризите, пред които Европа е изправена.

Амбицията ни е да представим мнението на 17те депутати на ЕП от България чрез отговорите им на кратък, еднакъв за всички, въпросник.

Пръв отговори Илхан Кючюк, евродепутат от Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и ДПС. Той е член на Комисия по външни работи и на Делегация за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб.

1. Смятате ли, че в Европа има ескалация на престъпленията от омраза и защо?

- Безспорен факт е, че през последните години в Европа наблюдаваме една негативна тенденция, когато говорим за индивидуалнит права и защита на човешката същност. До голяма степен това се дължи на множеството предизвикателства, пред които Европа е изправена. От създаването на Съюза до наши дни за пръв път се намираме в период, наситен от различни по своя характер кризи (бежанска вълна, финансова криза, тероризъм, Брексит и т.н.), които изискват наднационален подход. За съжаление обаче, въпросните процеси доведоха до възхода на националпопулизма, ксенофобията, демагогията и престъпленията от омраза, които застрашават основния фундамент на Европейския съюз, а именно мултикултурализма.

2. Кои са основните говорители, насаждащи посланията на омразата и към кого са насочени те?

- Не е тайна за никого, че това са особени политически субекти, които през последните години станаха популярни в Европа.  Най-често те са със съмнителни източници на финансиране и определят себе си като националнисти, евроскептици и пазители на националното достойнство. Истината е, че те целят разделение на европейското единство и играят популистки игри, които в краткосрочен план печелят публика и гласове, но същевременно са и основен носител на посланията на омразата. Изключително ми е трудно да приема, че в Европа толкова бързо изоставихме общата човешка памет и дадохме гласност на подобни настроения. Те са вредни за нашето съществуване и трябва с общи усилия да се противопоставим на посланията на омразата, които проповядват.

3. Кои са трите най-спешни мерки, които трябва да предприеме ЕС, за да ограничи радикализацията на своята територия?

- Като член на Комисията по външна политика в Европейския парламент през изминалата година, в рамките на парламентарна ми дейност, бях сред докладчиците на становище относно предотвратяването на радикализацията на граждани на ЕС. Темата е особено деликатна, защото тя включва както технически, така и чисто политически мерки. Считам за изключително важно да се възприеме цялостен подход при справянето и преодоляването на първопричините за радикализацията в Европа. Това включва по-ефективно международно сътрудничество и решителни действия на европейско равнище за борба срещу бедността и неравенството, стабилно приобщаващо управление в трети държави и насърчаването на демократични ценности, които са от ключово значение за възпиране на радикализацията на европейските граждани. Също така, ЕС трябва да провежда задълбочени диалози в областта на сигурността и борбата срещу тероризма, както и да подкрепи споделянето на информация от национални разузнавателни служби с цел идентифициране на граждани, които са изложени на риск от радикализиране и вербуване от екстремистки групировки.

4. Съществува ли механизъм в ЕП, чрез който да се сигнализира за проявления и престъпления на омраза?

- Европейският парламент като една от законодателните институции в ЕС разполага с различни правни инструменти, които позволяват на евродепутатите да дават гласност на ключови и особено деликатни въпроси. Според последните доклади на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) за различните държави положението във връзка със словото на омразата в Европа не се е подобрило, а през последните месеци дори се е влошило. В Европа зачестяват расизмът, ксенофобията и подбуждането към расова омраза и в онлайн пространството. Имено нарастващите прояви на престъпления на омраза ме мотивираха през май 2015 г. да отправя серия от парламентарни въпроси до Европейската комисия с искане за взимане на мерки срещу престъпленията от този тип.

5. Необходимо ли е според Вас общо европейско законодателство за ограничаване на престъпленията от омраза?

- Европейският съюз е основан на принципа на равенството, който отрича всякакви форми на дискриминация и прояви на омраза. Този принцип на недискримианция е вписан в европейското законодателство и всяка държава членка трябва стриктно да го спазва. За съжаление, статистическите данни, публикувани в проучването на Евробарометър от 2015г. относно дискриминацията, ни предоставят доста притеснителни факти като дискриминация въз основа на религиозна принадлежност, нарастване на антисемитизма и др. В тази връзка приветствам идеята на Комисията да инициира годишен колоквиум, посветен на основните права. Първата среща се проведе през октомври миналата година, а форумът ще има за цел да прави годишен преглед на актуалното състояние на законодателството и ще разглежда варианти на политиката за борбата с престъпленията от омраза, борбата с дискриминацията и насърчаването на търпимост и взаимно уважение.

6. Бихте ли се включили и по какъв начин в усилията за ограничаване на престъпленията от омраза?

- Недопустимо е в 21 век да делим хората на етнически, религиозен и културен принцип. Въпреки цивилизационния растеж, продължаваме да сме свидетели на незачитане на човешката същност, на грубо погазване на достойнството и живота. Свободата на мисълта, съвестта и религията е не само изречение от нормативен акт. То е в основата на ценностната система на Европейския съюз, която е устояла на превратностите и политическите трусове през годините. Наш дълг е да защитаваме правата  на всеки един човек, защото съм убеден, че Европа може да предложи формулата за устойчиво мултикултурно съжителство.


* проект „От предразсъдъци към нетърпимост: обхват и превенция на езика на омразата в България” e  финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.“ и изпълняван от Фондация „Център за модернизиране на политики” в партньорство с Фондация „Медийна демокрация”. 

Facebook icon
Twitter icon