Анализи

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Активната гражданска позиция в киберпространството и организациите на гражданското общество“

18.01.2016

 В Официалния вестник на ЕС от 15 януари 2016 година е публикувано становище на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) относно „Активната гражданска позиция в киберпространството и организациите на гражданското общество“. То е изготвено по собствена инициатива на ЕИСК.

Представяме ви пълния текст на становището:

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Активната гражданска позиция в киберпространството и организациите на гражданското общество“

(становище по собствена инициатива)

(2016/C 013/18)

73 % от отговорилите в нашата анкета не знаят към коя институция да се обърнат, ако са обект на език на омраза

14.12.2015

Целта на анкетата беше разберем разширим обхвата на запитаните, за да придобием по-ясна представа за чувствителността на нашето общество по отношение на езика на омраза и престъпленията от омраза като цяло. Както и да помогнем за намирането на работещите механизми за ограничаването на тези престъпления, които се отразяват негативно на всеки един български гражданин, пряко или косвено.

Медиите и езикът на омразата: ключови зони

22.10.2015

Медиите и езикът на омразата: ключови зони

 

Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация”

София, август 2015

 

Начална позиция: гледната точка на журналисти и активисти

 

Езикът на омразата в България

20.10.2015

Езикът на омразата си проправя път в българската публична сфера постепенно и сякаш неусетно. Ранните години на прехода са белязани от силно политическо противопоставяне. Идеологическата конфронтация не се ограничава до критика на едно или друго политическо действие на опонента, а често води до директно отхвърляне на самото съществуване на политическия противник. Утвърждават се нагласи, които са срещу консенсуса между отделните обществени групи. Някои наблюдения показват, че на изпитание в началото на 90-те години е подложен дори самият обществен договор.

Поглед към теоретичния дебат за езика на омразата

11.09.2015

Дебатът около ограничаването на езика на омразата има дълга история. Втората световна война с изстъпленията на Холокоста, а след това и 1968 г. с мащабните социални революции в западния свят постепенно слагат край на безкритичната употреба на език на омразата в публичното пространство, включително и в медиите. Изрази, които преди десетилетия са били в широко обръщение, днес са изключени от медийната и политическата практика. Появяват се многобройни организации и движения за защита на гражданските права. Дискусиите по темата стават изключително интензивни.

Страници

Subscribe to Анализи