 |
 |
 |
Съветът на Европа срещу езика на омразата
25.03.2016
Съветът на Европа предложи националните правителства да отнемат субсидиите на политически партии, които подстрекават омраза.
Съветът на Европа публикува поредица от насоки за борбата с езика на омразата и предотвратяването му.
В понеделник (21-ви март), който съвпадна с Международния ден на елиминирането на расистка дискриминация, Комисията на Съвета на Европа срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) представи насоки за 47-те си страни членки относно как да предотвратят и да се преборят с езика на омразата и как да подкрепят хора, които са пряко или косвено засегнати от него.
ЕКРН отбеляза, че езикът на омразата подбужда актове на насилие и дискриминация срещу малцинствените групи и социалното сближаване и правителствата трябва да прекратят това навреме и с ефективни средства.
Препоръките на ЕКРН включват правителствата да бъдат призовани да насърчават изтъкнати публични фигури да реагират подобаващо, когато се сблъскат на език на омразата, както и да популяризират опасните последствия, които езикът на омразата може да окаже върху обществото.
Комитетът също така наблегна на важността на разработването на адаптирани учебни програми за млади хора, университетски персонал, държавни служители и широката общественост.
Организацията в Страсбург също предложи правителствата да преустановят всякакво подпомагане, финансово или друг вид, за политически партии, които подстрекават омраза и криминализират най-крайните и форми, докато в същия момент подкрепят принципа за свобода на изразяването.
Тя цитира случаят в Естония, представен пред Европейския съд по човешките права (ЕСЧП) през 2015 година, в който новинарският портал Делфи беше признат за отговорен относно анонимните клеветнически коментари, публикувани в сайта му. Съдът се произнесе с 15 срещу 2 срещу Делфи, като посочи, че свободата на изразяване на портала не е нарушена, тъй като изключените коментари са били крайни по характер.
Решението беше неочаквано и даде повод на много коментатори да изкажат опасенията си относно бъдещето на свободата на пресата.
Съветът на Европа не е компетентен да налага обвързващи правила или закони и решението на ЕСЧП, относно случая в Естония, не е оказало ефект върху европейското или международното право, въпреки че може да повлияе при създаването на закони в бъдеще.
Малко след терористичните атаки в Брюксел на 22-ти март, хаштагът “#stopislam” се превърна в тенденция в социалните мрежи. Изглежда, че насоките на Съвета на Европа няма да бъдат спазвани, след като хората продължават да реагират на ужасяващите събития, които се развиха в белгийската столица.
Материалът е от EurActiv, преводът е на стажанта Ивана Кесова.
