Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Активната гражданска позиция в киберпространството и организациите на гражданското общество“

18.01.2016

 В Официалния вестник на ЕС от 15 януари 2016 година е публикувано становище на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) относно „Активната гражданска позиция в киберпространството и организациите на гражданското общество“. То е изготвено по собствена инициатива на ЕИСК.

Представяме ви пълния текст на становището:

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Активната гражданска позиция в киберпространството и организациите на гражданското общество“

(становище по собствена инициатива)

(2016/C 013/18)

Докладчик:

г-н Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER

На 19 февруари 2015 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Активната гражданска позиция в киберпространството и организациите на гражданското общество“.

(становище по собствена инициатива)

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 31 август 2015 г.

На 510-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 септември 2015 г. (заседание от 16 септември 2015 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 205 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

 

1.1.

В настоящото цифрово общество активната гражданска позиция в киберпространството представлява полезен инструмент за овластяване на гражданите, доколкото улеснява и насърчава активната социална практика и участието с помощта на новите технологии, като същевременно допринася за намаляването на цифровото изключване и разделение. Следователно може да се заключи, че активната гражданска позиция в киберпространството е онази гражданска активност, която насърчава дейното отстояване на политически, екологични, социални, граждански, културни и други каузи без предварителна необходимост от определени идеологии, йерархии или програми и която използва за своето развитие технологични инструменти, насърчаващи „вирусното“ разпространение и участие. В това отношение трябва да се прави разграничение от други инициативи, които не съответстват на принципите и ценностите на демокрацията и солидарността и чийто замисъл се отдалечава от социалния интерес и общото благо.

 

1.2.

За развитието на активната гражданска позиция в киберпространството като инструмент е необходимо както Европейската комисия, така и държавите членки да включат в своите работни програми инициативи и мерки, насочени към насърчаването на структури за подходящо широко навлизане на обществото в мрежата, като се улеснява свободният и всеобщ достъп, гарантира се прозрачността и поверителността и се защитават правата на неприкосновеност и сигурността на личните данни със специално внимание към групите в най-необлагодетелствано положение.

 

1.3.

ЕИСК счита за безусловно необходимо разпространяването сред населението на необходимите знания и умения за интелигентно и сигурно заемане на активна гражданска позиция в киберпространството, поради което призовава настойчиво европейските институции да насърчават дейности за осведомяване, обучение и образование, като отделят специално внимание на разпространението на добри практики и изкореняването на евентуално недобросъвестно използване на гражданската активност в киберпространството. В това отношение следва да се предоставят ресурсите, които се счетат за необходими за оценката и развитието на упражняването на активна гражданска позиция в киберпространството.

 

1.4.

По отношение на институционалното управление заемането на активна гражданска позиция в киберпространството също така дава тласък за развитието на сфери за съвместно вземане на решения и за разпределението на властта от многопосочното както активно, така и реактивно взаимодействие между много на брой субекти (правителства, организации на гражданското общество, социални партньори, граждани, предприятия).

 

1.5.

Следователно подкрепата за активната гражданска позиция в киберпространството предполага широка конфигурация в мрежата, която обхваща както хоризонталните отношения между гражданите, така и вертикалните отношения между правителството и гражданите. Хоризонталното взаимодействие позволява насърчаването на онлайн солидарност чрез активно и ангажирано доброволчество в киберпространството и чрез действия и инициативи за съвместна работа и сътрудничество. Вертикалното взаимодействие в низходяща посока, от своя страна, отбелязва напредък в електронното управление, като внася прозрачност и улеснява достъпа и комуникацията на гражданите по обществените дела, а във възходяща посока засилва представителството на гражданите в институциите в един отворен контекст на електронна демокрация, която прави възможно ефективното участие чрез средства като обществени консултации или законодателни инициативи.

 

1.6.

Накрая, ЕИСК счита за необходимо да се изработят и прилагат специални методологии за оценка и показатели за измерване на социалното и икономическото въздействие от активната гражданска позиция в киберпространството, както и да се изготвят проучвания и доклади за постигане на по-голяма съгласуваност в нейното функциониране, що се отнася до фактори, свързани с действителната представителност и лидерството, непрекъснатостта, възникването на нови структури и социални модели и т.н.

2.   Въведение

 

2.1.

Въздействието на новите технологии върху съвременното общество се отразява в това виртуално пространство, наречено „цифрова екосистема“, където се развиват нови начини на живот, постепенно заместващи традиционните начини за изразяване и установяване на отношения в общността.

 

2.2.

В тази технологична революция, освен други аспекти, като икономическите, културните или новаторските, трябва да се вземат предвид специално онези предизвикателства и възможности, които се предлагат в сферата на информацията, комуникацията и участието, в един нов контекст на управление, при който съвместната отговорност в мрежата може до голяма степен да предопредели важни промени в структурите и формите на организация на обществото в бъдеще.

 

2.3.

Влиянието на социалните мрежи в мрежата и интернет, когато те са приобщаващи, разкри нови хоризонти по отношение на ролята, която гражданите могат да играят в изграждането на обществото, като им дава власт и значимост при планирането на тяхното собствено споделено бъдеще.

 

2.4.

С времето тази тенденция към колективизъм се засилва в световен мащаб, което допринася за насърчаването на вече предприетите инициативи и за укрепването в още по-голяма степен на способността за свързване и взаимодействие, като установява обратна връзка с действия в сфери на все по-разпръснато вземане на решения и упражняване на власт с висока степен на непосредственост и възможност за разпространение. Следователно вече предприетите действия пораждат нови такива в рамките на процес на позитивно насърчаване, който води до ескалация.

 

2.5.

В това отношение е важно гражданските движения в мрежата да не бъдат считани за прост сбор от сърфиращи под обичайното описание „тълпа“, а за „умна тълпа“ (smart mob), т.е. група, която има интелигентно или ефективно поведение поради все по-бързото нарастване на връзките в мрежата. Тази мрежа от връзки позволява на хората да се свързват, за да имат достъп до информация и да взаимодействат с други хора, като по този начин става възможно да се създаде истинска социална координация, представляваща съзнателно, участващо и отговорно общество.

 

2.6.

Следователно в описания сценарий най-ценната добавена стойност е активното участие на гражданите, които не желаят да се откажат от своята върховна власт по отношение на засягащите ги въпроси и които не само са готови да поемат тази отговорност, но и я проявяват, както показват някои данни, отнасящи се до всекидневната активност в мрежата: 1,6 милиона влизания в блогове или 140 милиона туита (Tascón, Mario y Quintana, Yolanda: Ciberactivismo: Las nuevas revoluciones de las multitudes conectadas (Киберактивизъм: новите революции на свързаните маси), La Catarata, 2012 г.).

 

2.7.

Същото би могло да се каже и по отношение на документалния преглед на активната гражданска позиция в киберпространството, на чиито страници се открояват социални събития и движения с голямо отражение, като „Окупирай Уол Стрийт“ (Occupy Wall Street), паркът „Гези“, Арабската пролет или испанското движение „15М“, и кампании за привличане към каузи на благотворителност и солидарност, инициирани от признати организации на гражданското общество, включително с набирането на средства чрез механизмите на колективното финансиране („crowdfunding“), или просто присъединяване към уебплатформи с прозрачно финансиране.

3.   Цифровата или мрежовата гражданска активност

 

3.1.

Сред различните концептуални предложения по отношение на активната гражданска позиция в киберпространството, които могат да се намерят, е възможно да се направи синкретично сближаване като стратегия или дейност, която си поставя за цел да оказва влияние върху обществения дневен ред чрез електронни средства и чрез използването на новите технологии като комуникационен канал, както и за предаване на информация в сферата на гражданското участие.

 

3.2.

Също така, от гледна точка на носителите, използвани в практиката на гражданската активност в киберпространството, може да се разглеждат като съвкупността от информационните и комуникационните технологии, които функционират в социалните средства за комуникация и мрежи, позволяващи бърза и ефикасна електронна комуникация между гражданите във връзка с общ поет ангажимент за активно справяне с потребности, проблеми или въпроси, които ги интересуват по идеологически или ценностни причини, основани на етиката и солидарността.

 

3.3.

Нормалното и недеструктивно използване на интернет за дадена кауза или цел ясно се разграничава от друг вид дейности (Denning, 2001 г.), като „хактивизмът“ или гражданското неподчинение в мрежата, не само по отношение на средствата, но и на целите, по-специално когато те имат престъпен характер. В случая на гражданската активност в мрежата или на активната гражданска позиция в киберпространството по същество действията следва да бъдат насочени към общото благо като цяло, или конкретно към устойчивостта и преодоляването на трудности или неблагоприятни обстоятелства, засягащи периодично или внезапно определени групи от населението.

 

3.4.

Най-обичайните действия, свързани с активната гражданска позиция в киберпространството, са: търсенето на информация в уебстраници; създаването на страници в интернет, предлагащи информация и документация; издаването на електронни публикации; изграждането на виртуални общности; масовото изпращане на писма по електронна поща; създаването на пространства и форуми за дебат в мрежата; планирането, свикването и координирането на дейности; установяването на стратегически съюзи и сътрудничество; насърчаването на приобщаващи движения; предлагането на подкрепа и/или присъединяването към вече създадени колективни инициативи.

 

3.5.

Освен това като активна гражданска позиция в киберпространството биха могли да се включат действията, свързани с отправянето на всеобщ политически призив чрез интернет или „уеб на квадрат“ („web squared“), представляващи колективни действия, при които отделните лица, териториално отделени в пространството (глобално или локално), се обединяват от комуникацията посредством мобилни устройства, като се събират на конкретно физическо място.

 

3.6.

В заключение, гражданската активност в мрежата или активната гражданска позиция в киберпространството представлява изключително ефективен и мощен инструмент, като същевременно позволява обмен на информация и знания за важни проблеми, които може да не са известни на гражданите, и поради това не са в състояние да предизвикат съответна реакция под формата на социална мобилизация. При все това нейната сила все още зависи от легитимацията ѝ като алтернатива на конвенционалните канали за предявяване на искания.

4.   Активната гражданска позиция в киберпространството в рамките на общностните политики

 

4.1.

Европейският съюз подхожда към въпроса за активната гражданска позиция в киберпространството, като го взема под внимание, от една страна, в политиките за насърчаване на цифровото общество и от друга, в социалната политика и политиката за участие, като освен това трябва да се отчете, че акцентът се поставя върху прилагането на принципите на добро управление в публичната администрация.

 

4.2.

В член 11 на Хартата на основните права на Европейския съюз се постановява, че всеки има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите, като свободата и плурализмът на медиите се зачитат.

 

4.3.

Освен това в член 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз се предвижда свобода на събранията и сдруженията, като се установява, че всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване.

 

4.4.

Освен това трябва да се вземе предвид член 8 от Хартата, който се позовава на правото, което има всеки, на защита на своите лични данни, като тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Също така всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им. Не по-малко важен е принципът за равенство на възможностите като основно право с оглед на цифровото изключване, особено по отношение на уязвимите групи.

 

4.5.

От друга страна, Програмата в областта на цифровите технологии за Европа обхваща, наред с другото, следните аспекти, които държавите членки са длъжни да защитават:

свобода на достъпа до цифрови услуги и съдържание. Това е от ключово значение за упражняването на гражданските права в областта на реалната и електронната демокрация,

участие на гражданите. Европа само ще спечели от цифровата революция, ако всички нейни граждани се мобилизират и могат да участват в пълна степен в новото цифрово общество,

гарантиране на повсеместния и високоскоростен достъп — необходимо и достатъчно условие за реална и силна активна гражданска позиция в киберпространството,

прозрачност в управлението на цифровите структури, инструменти и ресурси, което възпрепятства откритото участие или променя същността на целите и процесите на активната гражданска позиция в киберпространството и нейното развитие,

насърчаване на цифровите умения за приобщаващо цифрово общество. Потенциалът на Европа се корени в квалификацията на нейното население, нейната работна сила и нейните организации. Без повсеместното наличие на инфраструктура може да има само ограничено използване на ИКТ, а без квалификация това използване може да донесе само ограничена икономическа и социална полза. Освен това е необходимо да се намали цифровото разделение, което поражда асиметрии и неравенства,

ефективна защита на цифровите права. Без наличието на достатъчно доверие гражданите се въздържат от активно участие, взаимодействие или свободно изразяване на своето мнение,

развитие на т. нар. пета свобода — свободно движение на съдържание и знания.

 

4.6.

Активното гражданство включва участието на гражданите, на групи от граждани и на организациите на гражданското общество, по-специално социалните партньори, в изготвянето на политиките (вертикален диалог между гражданското общество и публичните администрации), както и обединяването им в мрежи и сътрудничеството между тях (хоризонтален диалог).

5.   Доброволчеството в рамките на активната гражданска позиция в киберпространството

 

5.1.

Очевидно е, че в едно цифрово общество като настоящото възможностите за социална промяна, предлагани от интернет и социалните мрежи, са огромни. Без ограничения в пространствено и времево отношение и по опростен и достъпен начин гражданите могат да допринасят за извършването на значителни промени в своето обкръжение, а също така и извън своето всекидневие, като безкористно помагат на хиляди хора.

 

5.2.

Далече от това да изпадаме в т. нар. пасивна гражданска активност („slacktivism“) или неопределена гражданска активност, новите информационни и комуникационни технологии позволяват да намерим решение за тревогите на гражданите, да участваме в управлението на техните дела и в защитата на техните права и интереси, както и да сътрудничим активно и ангажирано на онези инициативи, които допринасят за изразяването на идеи, принципи и ценности, което благоприятства личното развитие и предотвратява социалното отчуждение, като се превръща освен това във фактор за общностно сближаване и интеграция.

 

5.3.

Виртуалното доброволчество или онлайн доброволчеството се изразява в осъществяването на доброволческа дейност посредством новите технологии в онези акции, които не налагат физическо присъствие, чрез действия за подкрепа на кампании, разпространение и изготвяне на информация, работа, свързана с оказване на съдействие, и всякакви други задачи, които могат да се изпълняват в мрежата безкористно и ангажирано с определена цел или в името на определена кауза.

 

5.4.

Когато цифровото доброволчество се свежда до подкрепата, разпространението и оповестяването на кампании, то попада в обхвата на активната гражданска позиция в киберпространството, като в този случай се изразява посредством участието в протестни акции и електронни петиции (събиране на подписи, личен принос, действия за експоненциално нарастващо разпространение на информация и т.н.).

 

5.5.

В стремежа към напредък и измерение на провежданите акции различни платформи и уебстраници дават възможност на милиони хора, като ги осведомяват и мотивират да работят по неотложни и важни въпроси, независимо от териториалното равнище, за което се отнасят, и от естеството им (икономическо, социално, екологично, политическо и т.н.).

 

5.6.

Този модел на мобилизиране чрез интернет позволява обединяването на хиляди индивидуални воли и усилия, което, въпреки тяхната анонимност или липса на приложимост, става значимо, доколкото може бързо да се превърне в мощна колективна сила, която е в състояние да оказва влияние в съответните области на упражняване на власт и вземане на решения.

В крайна сметка тази форма на отдалечено доброволчество увеличава капацитета на организациите и предлага пространство за участие, което може да се разпростре до по-голям брой хора, увеличавайки тяхната приобщаваща сила.

6.   Предложения за действие

 

6.1.

Независимо от това, че потенциалът на активната гражданска позиция в киберпространството и ползите от нея са доказани, използваните стратегии в социалните медии понякога обединяват хора, но не създават стабилни виртуални общности, което донякъде пречи на устойчивостта на социалните промени, които се стремят да постигнат. В този смисъл обективната оценка, свързана с критерии за качество и принципи, както и социалната възвръщаемост на инициативата трябва да допринасят за формирането на съответна методология.

 

6.2.

Счита се за уместно да се улеснят проактивното разгръщане на активна гражданска позиция в киберпространството и цифровото доброволчество, доколкото средата на социалните мрежи и порталите в интернет предлагат по-голяма достъпност, непосредственост и критична маса за социално участие и съвместна гражданска отговорност със значителна икономия на средства при управлението, координирането и изпълнението на дейностите. Също така благоприятстват условията за приобщаване: достъпност, отговорност и постижимост.

 

6.3.

Поради това Европейският икономически и социален комитет настоява Европейската комисия и държавите членки, в рамките на съответните им правомощия, да приемат необходимите мерки за създаване на благоприятни условия за ефективното прилагане и развитие на механизми за гражданска активност и участие в киберпространството, което да насърчава и укрепва социалния ангажимент и да засилва доброволчеството.

 

6.4.

Също така трябва да се даде тласък за установяването на подходящи стандарти и критерии за оценка, които да създадат доверие в тях и да ги легитимират, както и да допринасят за прозрачност и оценяване на процесите на осъзнаване и мобилизация, както и за възможност да се определи получената възвръщаемост за обществото.

 

6.5.

Необходимо е също така да се гарантират реалната защита и упражняването на правата, които са признати на европейските граждани в тази област, както беше казано, по-специално по отношение на улесняването на достъпа и свободата на информация, и да се гарантира обмена, неговата цялост, поверителност и непрекъснатост чрез мрежите, без по никакъв начин да се засяга гъвкавостта при предаването на техните съобщения. Тези гаранции ще бъдат осигурени по пропорционален начин в зависимост от условията за прилагане по отношение на уязвимите групи.

 

6.6.

От друга страна, поради голямото значение, което имат в рамките на активната гражданска позиция в киберпространството, трябва да се направи препратка към активната справедливост в мрежата и ценностите на доверието и доброто име, като техният анализ се насочи към увеличаването на гаранциите в киберпространството.

 

6.7.

Съответните институции трябва да работят за предоставянето на гражданите на технологична инфраструктура и инструменти, позволяващи им да развиват непрекъснато и при нормални условия своята цифрова активност, като освен това адаптират социалните структури към новите технологии и насърчават обучителните и образователните дейности, които са необходими за придобиването на умения за използването на споменатите инструменти, както и за намаляването на съществуващото цифрово разделение с цел по-голямо териториално, социално и икономическо сближаване.

 

6.8.

В заключение, трябва да се разработят и одобрят програми за повишаване на осведомеността, насочени към осъзнаването от гражданите по отношение на социалното участие и доброволчеството чрез новите технологии, като бъдат подкрепяни онези организации и инициативи, които работят в тези сфери, чрез сътрудничество в контекста на доброто институционално управление.

Брюксел, 16 септември 2015 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE

 

Facebook icon
Twitter icon