Позицията на европейския гражданин пред бежанската лавина

09.03.2016

Във връзка с многочислените бежански вълни, Еврпейският съюз, правителствата на всяка една от държавите членки и най-общо, европейските граждани, сме поставени на тежък кръстопът пред нелеката задача да определим своето лично и колективно отношение към проблема.

От една страна всички ние се чувстваме съпричастни и смутени пред ежедневната човешка драма, сполетяла масата прокудени от родината си. Още по-потресени сме от новините за изгубилите живота си удавени в Средиземноморието. Случаите, отразени от медиите, на деца, загинали след неуспешни опити да достигнат „обетованата земя“, на хилядите от тях, които изчезват изгубени или в ръцете на мафиите, засилват болката и възмущението ни. Подобни чувстваса една естествена реакция на обществото ни, основаващо принципите и ценностите си на идеятаза защита на човешките права.

От друга страна, като европейци, ние не изпитваме вина за военните конфликти и диктаторските режими в Сирия, Либия, Ирак или Авганистан. В такъв случай, е нормално да се запитаме, трябва ли ние да сме тези, които ще поемат последствията, застрашаващи всеобщото благоденствие в държавите ни? Готови ли сме да пожертваме привилегированато си положение, достигнато след дълги години на усилие и борба?

На трето място, и не по наша вина, стои въпросът за готовността ни да създадем едно мирно съжителство с хора, пристигнали като имигранти или бежанци, чиито ценности, навици, религия и обичаи силно се различават от нашите. Нещата, разбира се, се изострят особено в случаите, когато пришълците не зачитат принципите, свободите и основните ценност, които са от изключителна важност за живота на европейския гражданин. Например равенството между половете и равното третиране.

И в крайна сметка, цяла Европа е потопена в страх от джихадистки тероризъм, страх от нетърпимост и несигурност, причина за които са масивният наплив от над 2 милиона души (за сега) и начинът, по който тяхното присъствие ще се отрази върху нашето ежедневие, както и в голяма степен в икономиката на Европейската общност.

Комбинацията от всички тези обстоятелства води неминуемо до установяването на съзнателни или неволни, открити или прикрити, индивидуални или колективни ксенофобски и расистски позиции. Силно показателни за преобладаващото отношение са изграждането на стени и огради по европейските вътрешни граници, конфискуването на лични вещи и бижута, с цел да се покрият разходите за помощи, или просто гласуването за партии, подкрепящи този расизъм и ксенофобия.

На фона на случващото се, в Европа се наблюдават две нови настроения. Първото може да бъде описано като умора от състрадание или изтощение от проява на солидарност, съдействие и борба за защита на правата на човека. Второто се изразява в чувството на меркантилност и икономия. То е подбудено от факта, че инвестициите, направени за да се потушат бедствията, случващи се ежедневно в шенгенското пространство и извън него, не само не са печеливши, но със сигурност ще имат и преки загуби.

Всяка една от тези нагласи може да доведе Европейския съюз, неговите институции и държавите членки до упражняването на една политика, която би застрашила и подкопала основите и ценностите, за които сме успели да се преборим, приемем и установим, така че днес да съществува пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в което живеем.

 

Материалът е изготвен от нашия стажант Александра Стефанова по материали на El periódico

Facebook icon
Twitter icon