Езикът на омразата в България

20.09.2016

Езикът на омразата си проправя път в българската публична сфера постепенно и сякаш неусетно. Ранните години на прехода са белязани от силно политическо противопоставяне. Идеологическата конфронтация не се ограничава до критика на едно или друго политическо действие на опонента, а често води до директно отхвърляне на самото съществуване на политическия противник. Утвърждават се нагласи, които са срещу консенсуса между отделните обществени групи. Някои наблюдения показват, че на изпитание в началото на 90-те години е подложен дори самият обществен договор. Радикализмът на противопоставянето довежда до „етнизиране” на политическият живот: партиите функционират като „псевдоетноси” и националният колектив се разглежда като разделен „на три нации: „червени”, „сини” и турци” (Митев 1994: 473-475). Трансгресията и езиковите крайности се превръщат в норма. Дълго потисканото слово, изведнъж освободено след политическите промени, бързо мутира до степен, при която отношението към другия лесно се формира посредством кодовете на омразата, враждата и отхвърлянето. През политическия език този вид втвърдяващо идентичностите говорене се разпространява в медиите и навлиза във всекидневна употреба.

Целия текст в pdf формат може да видите тук: Езикът на омразата в България.pdf

Facebook icon
Twitter icon